Банки в България – функции, структури и ликвидност

11/45
Банковата система в България

Без икономика и банкова система светът ни щеше да е абсолютно различен. Днес, няма държава, която да не е зависеща от банковата си система. Банките и финансовите институции са дълбоко вкоренени в обръщението на парите, доходите, разходите, кредитите, инвестициите, осигуряването на средства за социална политика и др. Банковата система е всъщност наименование на всички търговски банки, Националната банка БНБ и всички банкоподобни институции, които имат някакви взаимоотношения помежду си. Тук се включват и бързите кредити, подобни на Minizaem.bg които са финансови институции, предлагащи по-лесно финансиране. Цялата структура е създадена, за да може да помага на населението, да контролира количеството пари, да се контролира сама себе си и да работи за просперитета на страната.

Каква е банковата система в България?

За да обясним каква е банковата система, първо трябва да обясним, кои са участниците в нея. На първо място винаги стои Централната банка (БНБ в България), която се грижи за интересите на държавата, хазната, осигурява пари за социалните услуги и др. Освен това има и други банки, търговски банки, които изпълняват търговска функция и раздават кредити, събират депозити и др. Има и кредитни институции, които не са банки, но се водят за финансови учреждения. Те също са регламентирани от законодателството в страната и получават лиценз за дейност.

По света има банкови системи, които обединяват Централната банка и търговските банки в едно.  В България, банковата система е различна – тя е двустепенна – Централната банка е на едно ниво и не работи с крайни клиенти, а на по-ниско ниво са търговските банки, които работят с клиенти. Двустепенната структура позволява банковата сфера да се контролира по-лесно и властта да не попада на едно място.

Централната банка използва различни механизми за да ограничи или насърчи частните банки да дават или да вземат/изтеглят пари от населението. Така, макар и да не комуникира с крайни потребители, Централната банка контролира достъпът им до средства и лихвените проценти, които търговските банки им предлагат. Всичко това се налага, за да може да не се получава висока инфлация или дефлация в икономиката.

Законодателството в някой страни контролира всички финансови институции, които раздават кредити, като определя максималната лихва, която те могат да събират. Друг популярен механизъм е да се определи таван и на лихвата и на таксите, така максималното оскъпяване на даден кредит е под контрол на държавата.

Какви функции имат частните банки?

Предвид това, че в банките стоят всички средства на населението – спестявания и инвестиционни средства, то няма как те да не са със строго регламентирана дейност. Най-основното им задължение е да служат, като посредници при размяната на пари, може да отпускат кредити, както и да съхраняват ценни предмети. Освен това те управляват всички парични потоци в икономиката и им сменят предназначението, ако е нужно.

Функции на частните банки

Капиталовите изисквания за банковия сектор в България задължава частните банки да имат собствен капитал, който трябва да е над 10 млн. лв. Освен това, дейността им ги задължава да управляват и чужд капитал – кредити от други банки и всички депозити на клиенти. Търговските банки са устроени на база на ценни книжа и ако им потрябват средства, които да раздават като кредити или да изплащат от депозити, си продават ценните книжа на БНБ.

Частните банки вземат комисионни за услугите, от които не вземат лихви. Всяка банка си има касова наличност и таргети и така си осигурява печалбата, с която продължава да функционира, както и доказва, че е ликвидна пред държавата.

 Бързите кредити функционират по подобен начин, само че при тях няма вариант да си направите депозит. Те също имат таргети и наличност, които следят ежедневно.

Каква е ликвидността на банковата система в България?

Ликвидността е от изключителна важност за стабилността на всяка една система, в която има парични отношения. Търговските банки трябва да могат да покриват всички задължения, които ще настъпят не само при добра икономическа среда, ами и в период на някакво сътресение или криза. Не е тайна, че всяка търговска банка трябва да поддържа размер на парични средства, които да буферират задължения, които биха настъпили за 1 година напред. Това е и причината собственият капитал на една банка да е толкова голям размер. Идеята е, че след като се занимава със средствата на хората, всяка банка трябва да е способна да посрещне адекватно цялото им потребителско търсене.

Банковата система в България има сравнително висока ликвидност. Дори се срещат банки, които имат ликвидност от 558% – два пъти повече от средното за страната. Каква обаче е негативната страна на високата ликвидност? Когато са заделени значителни средства в резерв за ликвидност, то остават по-малко за инвестиции, тоест по-малко финанси банката може да отпусне за кредити. Това, ако е засилено, като механизъм, може да се отрази сравнително лошо на икономическото равнище в страната. Тоест фирмите и потребителите ще имат една идея по-свит достъп до парични средства, когато им потрябват. Това е и една от основните причини за дефлация, която често е спрягана като по-добра от инфлацията, но всъщност не е така. Дефлацията причинява сериозен застой в икономиката, инвестициите, заетостта, доходите и т.н.