Наргилето е водна лула, която се използва за пушене на тютюн. Днес обаче има огромно разнообразие от тютюневи смеси, всяка с нейния си вкус и аромат. Пушенето на наргиле е станало обичай за много млади хора още с първото кафе сутрин. За разлика от преди години, когато наргилето се свързваше с източните традиции, днес то е по-скоро символ на престиж по барове и заведения. Не са никак малко и хората, които са се снабдили с наргилета и си ги пушат в собствения дом. Все пак всеки иска да се чувства комфортно може да закупи наргиле за вкъщи от nargile.bg и да постигне този комфорт. Нека да видим какво не знаем за наргилето, неговата употреба и история.
Какъв вид тютюн се поставя в наргилето?
Тютюнът, използван в наргилето, се нарича шиша или маасел. Шишата е лепкава смес от тютюн, мед, меласа и други аромати. Ще я срещнете с вкус на: дъвка, фъстъчено масло, манго, грозде, мента и много други. Наргилета се пушат от векове и няма как вкусовете да не са най-разнообразни от плодове до бонбони.
Макар точният му произход да е неясен се вярва, че е тръгнало от Индия, но затова ще ви разкажем по-долу. Днес наргилето е най-популярно в Близкия изток, Турция и части от Азия и Африка. В България наргилета се пушат предимно по баровете и по кафенетата. Никак не е рядкост обаче да видите и запалено наргиле в нощен клуб, особено ако клубът е на плажа.
Точно както пиенето на кафе, така и пушенето на наргиле носи със себе си емоцията да се събереш с приятели. От една страна остава приятният вкус от наргилето, а от друга – добре прекараното време с близките хора.
Откъде все пак се е появило наргилето?
Знае се, че произходът на наргилето идва от северозападните провинции на Индия по границата на Пакистан. Спрямо някои източници точно Раджастан и Гуджарат са провинциите, чиито имена се спрягат за родното място на наргилето. Преди почти хилядолетие наргилета са били опростени, примитивни и груби по дизайн. Обикновено са се правили от основата на кокосови черупки и прикрепена тръба към тях.
Когато наргилето си проправя път към Турция преди около 500 години, то претърпява вълна от популярност сред висшата класа и интелектуалците и по този начин променя дизайна си драстично. Формата му нараства по размер и сложност и става подобно на дизайна, с който сме свикнали да го виждаме днес.
Към дизайна са добавени месинг и стъкло и се е използвало доста по-малко дърво. Добавени са сложни картини и мозайки за красота и елегантност. Висшата класа е гледала на наргилето като на бижу и то е трябвало да бъде с изтънчен вид. Точно по същия начин се е гледало и на табакерите и на другите подобни аксесоари.
Кафенетата за наргиле стават популярни в турското общество преди два-три века. Интересен факт е че по това време сервитьорите в наргиле барове са били високо ценени и третирани подобно на готвачи във висок клас ресторант. Точно както се приготвя храната, по същия начин се е изисквало и умение да се приготви наргилето, за да има прецизен вкус и аромат.
Сервитьорите в наргиле баровете е трябвало да владеят безкомпромисно начина на поднасяне на наргилето и разпалването му. Да се докосват въглищата се е считало за грубо. Малко след като наргилетата „завладяват“ сърцата на хората в Османската империя, започва разпространението им и към Ливан и Сирия. Там дори им дават друго име, а именно argile. Следват Мароко и Египет, където пък ги наричат шиша.
Сами виждате как малко по малко, наргилетата стават популярни почти навсякъде на изток. Днес можем да кажем, че далеч не ги пушат само в гореизброените страни, ами на всяко едно място, където хората обичат да се събират с приятелите си и да прекарват време на открито.