Малките деца. Те са мънички хора с огромни индивидуалности понякога. Проблемът е, че понякога се оказвате на публично място с тях, изложени на природните стихии, както и на всички останали майки.
Всички сме ходили в магазина и сме виждали мънички хора, които се мятат на плочките или молят касиерката за бонбони под страх от смърт (или просто от майчин срам).
Дори сме били сред майките, чиито малки ангелчета са се нахранили.
Когато 2-годишното ми дете беше изпаднало в смут, веднъж оставих напълно пълната си количка за пазаруване в средата на пътеката. Дори замразената храна се класифицира.
Отвличане на вниманието
Това е много важно, защото не се изисква реквизит. Въпреки това е рисковано, защото зависи от това колко далеч са паднали. Това определено е крайно средство, а не първо. То няма да проработи, ако те вече се мятат на пода. Няма да се получи, повтарям.
Ако те започват да нервничат, а вие сте само на половината път от списъка със задачи, е време да превключите на режим за отвличане на вниманието. Това е нещо подобно:
Обърнете внимание на заобикалящата ви среда и започнете да задавате въпроси за околната среда на вашето малко дете. Не се сещайте за глобалното затопляне или рециклирането. Попитайте го дали е забелязало нещо червено. Например, ако чуе лай на кученце. Дори не е необходимо да имате истинско кученце. Понякога то ще спре да плаче само като си помисли за него, което ще му позволи да слуша по-добре. Продължете да говорите, ако това му помага да се отпусне. Гласът ви най-вероятно ще го успокои, а индивидуалното внимание ще го направи много щастливо. Докато вървите по пътеката, говорете за всичко, което виждате. Онова момче със зелените обувки, сините кутии, оранжевите бутилки. Не са ли те фантастични? Любопитно ми е дали някога ще притежавате чифт от тези зелени обувки.
Да, това е принудителен разговор и понякога се налага да бъдете креативни и прекалено ентусиазирани за нещо (например за зелените обувки), но слушайки и говорейки с вас, можете да прогоните режима на истерия и да го върнете в реалността.
Добър съвет е да се опитате да отмятате колкото се може повече задачи онлайн. Например може да пазарувате хранителни, козметични продукти и те да бъдат доставени до вашата врата в удобно за вас време. Така може да закупите и БГ памперси и козметика нужни за вашето дете. Тези услуги могат значително да намалят моментите, в които ви се налага да обикаляте магазини с вашето мъниче.
Включване в дейностите, с които се занимаваме
Позволете на детето си да ви помага при пазаруването, ако е по-голямо и имате време. Вероятно ще се откажете от списъка с 47 артикула в полза на най-необходимото, но ако им позволите да участват в част от работата и вземането на решения, това ще допринесе много за това да останат доволни. Поинтересувайте се кое фъстъчено масло предпочитат. Позволете им да изхвърлят зърнените храни в задната част на количката. За малкото дете всичко е голяма работа. Ако им покажете, че допринасят за изпълнението на тази задача, те ще се почувстват ангажирани и важни, а не отегчени и ограничени.
Закуски
Винаги съм държал в чантата си скривалище с хрупкави нещица. Това не е един и същ тайник, сменям го от време на време. Храната е мощен мотиватор за малките деца (а и за мен). На всички ни е казвано да не водим гладните си малки деца в магазина, но животът не винаги е дъга и рози. Понякога се налага да вземете мляко, иначе няма да има обяд. Когато разсейването не успее, е време да извадите закуските. В чантата си пазя и тайник с безплатни смучещи бонбони от банката, защото никога не се знае кога на малчугана ще му писне и ще увеличи звука.
Играчки/книги
Най-важното нещо, което трябва да имате предвид, е да прецените риска от загуба на тези играчки или книги. Никой не иска да започне пристъп на гняв (точно това се опитваме да избегнем), като остави любимото плюшено животно на пода в магазина. Добавете няколко играчки, които не са проблемни. Можете да отидете до магазина за долари и да вземете няколко малки, евтини дреболии, които да държите в чантата си за всеки случай. Новината ще зарадва детето ви, а еднократната употреба ще зарадва вас. Няма да е страшно, ако се окаже под закачалката за дрехи. Ничие сърце няма да бъде разбито заради него.
Когато всичко друго се провали
Късметът ви накрая ще се изчерпи и ще се сблъскате с ядрена криза насред магазина. Най-добрият съвет, който мога да ви дам, е да съберете малчугана си (и всеки друг, когото сте взели със себе си) и спокойно да си проправите път към изходната врата. Не се притеснявайте прекалено много за пълната количка с обувки, която сте оставили. Предметите ще бъдат прибрани и животът ще продължи. Винаги можете да разкажете на детето си за тази история, когато порасне. Знаете ли, онази, в която сте оставили пълна количка със сладолед и крема сирене на касата, защото то се е разстроило, че не е получило бонбонче? Сякаш на първо място той се е нуждаел от бонбон – вие сте били този, който се е нуждаел от бонбони.